Душата ми е изсъхнала и е залепнала по стените на тялото ми...
Мозъкът ми блъска някакви сложни въпроси, а сърцето ми е толкова бавно...
Сухо... без капка живот, кърви без кръв, издава стон...

... Отново издишам тежко... с дробовете си усещам прохлада...
Чувствам вътрешностите си, а не чувствам света...
Тромаво, лениво погледът ми обгръща страница след страница...
Картините във мен се сменят, а друго нещо в мен умира...
или е умряло и сега трови същността ми и ми горчи...
Отвън цветна, неподвижна вътре, в тиня блатна потънала без опит за спасение...
И ми тежи собственият ми въздух и на всички им изглеждам щастлива...
и химикалът дори се опитва да избяга...
и аз искам да избягам, ама нещо не ми се получава...
Очите ми прозяват се, заспиват..
и отново ми е сухо... блатно... умъртвено...