Избягаха плахо две тъжни сълзи.
Неканени паднаха от моите очи.
Душата ми бавно по пода пълзи,
забравила щастие, тя глухо мълчи.
Излъгани, сподавени думи
С уплаха изричам.
Страхувам се страшно.
Не, не го отричам.
Погубвам се, губя и тебе.
Отлитам и падам, безпомощно хлипам.
Мразя ни – тебе и мене:
Две късчета малки, жалка дрипа.
© Елена Все права защищены