1.07.2007 г., 8:45

Уплаха

800 0 0


Избягаха плахо две тъжни сълзи.
Неканени паднаха от моите очи.
Душата ми бавно по пода пълзи,
забравила щастие, тя глухо мълчи.


Излъгани, сподавени думи
С уплаха изричам.
Страхувам се страшно.
Не, не го отричам.

 


Погубвам се, губя и тебе.
Отлитам и падам, безпомощно хлипам.
Мразя ни – тебе и мене:

Две късчета малки, жалка дрипа.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...