gamarima (Маргарита Петрова)
123 338
19 июн. 2021 г., 00:03

Уроци 

  Поэзия » Философская
625 3 6

Когато ме достигне радостта

да бъда някому Учител,

ще кажа:-Бог ми е простил!

Сега,дали достатъчно съм чиста?

 

Припомням си за оня труден миг,

след който спрях да се раздавам...

Но бедността у себе си открих -

като гъсеница всеядна.

 

Не можех да подреждам своя Свят -

засипан с притчи и присъди.

И слепешком към Любовта вървях...

Бях Блудница - в посоки чужди.

 

Валяха камъни...,но Той дойде!

Не ме упрекна и наказа.

Като едно изгубено дете

ме върна в къщи - да порасна!

 

С годините - изстрадах Мъдростта.

Търпението ми - укрепна.

Той вярваше,че мога да даря

на някой друг - пътека светла!

 

Помагаше ми да се справя там,

където силите не стигат.

По стръмна стълба - към Духа вървя,

за мисия необходима.

 

А Бог е някъде дълбоко в мен...

И в другите - по чуден начин.

Калява обичта ни - ден след ден.

Училище - Животът значи!

 

 

© Маргарита Петрова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Ние несъзнателно мислим, че Бог ни вижда отгоре, но Той ни вижда отвътре »

20 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??