Уроци
Когато ме достигне радостта
да бъда някому Учител,
ще кажа:-Бог ми е простил!
Сега,дали достатъчно съм чиста?
Припомням си за оня труден миг,
след който спрях да се раздавам...
Но бедността у себе си открих -
като гъсеница всеядна.
Не можех да подреждам своя Свят -
засипан с притчи и присъди.
И слепешком към Любовта вървях...
Бях Блудница - в посоки чужди.
Валяха камъни...,но Той дойде!
Не ме упрекна и наказа.
Като едно изгубено дете
ме върна в къщи - да порасна!
С годините - изстрадах Мъдростта.
Търпението ми - укрепна.
Той вярваше,че мога да даря
на някой друг - пътека светла!
Помагаше ми да се справя там,
където силите не стигат.
По стръмна стълба - към Духа вървя,
за мисия необходима.
А Бог е някъде дълбоко в мен...
И в другите - по чуден начин.
Калява обичта ни - ден след ден.
Училище - Животът значи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Петрова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
