Урок
На изгреви и залези богат,
на неочаквани обрати –
аз приемам съдбата
на този неизбежен свят.
Но винаги ще търся път
към осветени предели.
От много срещи и раздели
спомени в мене звънят.
И тръгва моята душа
отново себе си да пита:
"Ти не си ли един скитник
от мними чувства оглушал?
И себе си докрай раздал,
нима от залъци горчиви,
все още търсиш доверчивост,
за Бога, как си оцелял?!"
Жесток е този диалог!
Но истината е свещена.
Макар понякога последна,
за мене е суров урок.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойчо Станев Все права защищены
