Аз след урока по "фарси",
с горчилка трябва да призная
че Времето не ми прости
и мене почна да мотае!
Признавам си,че не съм млад,
но още с младите играя,
че все изпразвам своя склад,
и до кога ли ще го правя?!
Запомням още, с много труд!
И после лесно го забравям...
А с паметта си бях прочут...
Не знам защо ви го разправям?
И аз съм гост на този свят...
И някой ден, ще си отида!
Живота ни е кръговрат,
и няма място за обида!
Изправен съм сега пред вас
и искам с болка да си кажа,
в урока си изгубих час,
а нямам какво да покажа!...
Какъв е този чужд език,
ума ми който не приема...,
Запомням думите за миг,
а след това, у мен ги няма?!
О, казвал съм и казвам пак,
до време е Човек Човека!
О, хвърляй в въздуха калпак,
щом хваниш своята пътека...
А щом си уморен от своя край...
И тътриш в чуждата пътека.
Търси си място в нечий Рай...
Тъй е било от Памтивека!
Така, че трябва да сме в час!
Да правим нещо, да градиме!
И да оставяме следи след нас,
вместо ненужно да стоиме!
21.02.2006г.Техеран
© Христо Славов Все права защищены