От тебе научих много – да знаеш!

Да се усмихвам без да спирам – Велико!
Да виждам себе си в твоя поглед –  Безценно...
Да треперим от любов – Сплотеност...
Да не смеем да се разделим до утре – Дяволски обзети!
Да обичаме до лудост – Магия!

… Но понякога не “След  дъжд-дъгата” ,а “След  дъгата-дъжд” в душата.

Да съм тъжна – Почувствах го...
Да се тревожа – Не спирах!
Да си патя – Сякаш свикнах...
Да бъда лъгана – Също...
Да се разочаровам – Заболя!
Да съм наранена – Не ще забравя!
Да се давя в сълзи – Станах плувец!
Да очаквам – вече спрях!
Да съм щастлива – БЯХ! И беше прекрасно:
  чисто...
      детско...
          лудо...
              спонтанно...
купища мигове, любов – непрестанно!
Все още не знам любов ли ми даде, или уроци на куп...
Знам само, че собственото ми сърце ще ме убие от студ!