26 июл. 2008 г., 01:08

Усещане

1.2K 0 5
 

Кристалчета спомени,

               завъртяни в овехтял калейдоскоп.

Бързо променящи се фигури...

                 Коя от тях е най-истинската, най-моята...

 

*

Аз съм

            празната чаша,

забравена

            върху масата.

Няколко капки

            все още блестят.

От какво са,

                 и от кого

                              недoпити?!

*

Страх.

Отвсякъде

              смърди на страх.

Страх -

            от война,

                         от глад,

                                    от бедност.

Страх -

            от всичко,

                        от всекиго.

Не, не мога,

                        не искам

                                   да се страхувам.

Ако се изплаша,

            значи се страхувам

                                   от себе си!

*

Камъчета,

            блестящи сълзи

                             на дъното на реката.

Въпроси,

              бляскащи камъчета,

                               дълбоко в душата.

 

 

(Създадено в далечната 1991 г., някъде на юг, в провинциален Сандански )

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Пачова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...