26 июл. 2008 г., 01:08

Усещане

1.2K 0 5
 

Кристалчета спомени,

               завъртяни в овехтял калейдоскоп.

Бързо променящи се фигури...

                 Коя от тях е най-истинската, най-моята...

 

*

Аз съм

            празната чаша,

забравена

            върху масата.

Няколко капки

            все още блестят.

От какво са,

                 и от кого

                              недoпити?!

*

Страх.

Отвсякъде

              смърди на страх.

Страх -

            от война,

                         от глад,

                                    от бедност.

Страх -

            от всичко,

                        от всекиго.

Не, не мога,

                        не искам

                                   да се страхувам.

Ако се изплаша,

            значи се страхувам

                                   от себе си!

*

Камъчета,

            блестящи сълзи

                             на дъното на реката.

Въпроси,

              бляскащи камъчета,

                               дълбоко в душата.

 

 

(Създадено в далечната 1991 г., някъде на юг, в провинциален Сандански )

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Пачова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...