Кристалчета спомени,
завъртяни в овехтял калейдоскоп.
Бързо променящи се фигури...
Коя от тях е най-истинската, най-моята...
*
Аз съм
празната чаша,
забравена
върху масата.
Няколко капки
все още блестят.
От какво са,
и от кого
недoпити?!
*
Страх.
Отвсякъде
смърди на страх.
Страх -
от война,
от глад,
от бедност.
Страх -
от всичко,
от всекиго.
Не, не мога,
не искам
да се страхувам.
Ако се изплаша,
значи се страхувам
от себе си!
*
Камъчета,
блестящи сълзи
на дъното на реката.
Въпроси,
бляскащи камъчета,
дълбоко в душата.
(Създадено в далечната 1991 г., някъде на юг, в провинциален Сандански )
© Катя Пачова Всички права запазени