26.07.2008 г., 1:08

Усещане

1.2K 0 5
 

Кристалчета спомени,

               завъртяни в овехтял калейдоскоп.

Бързо променящи се фигури...

                 Коя от тях е най-истинската, най-моята...

 

*

Аз съм

            празната чаша,

забравена

            върху масата.

Няколко капки

            все още блестят.

От какво са,

                 и от кого

                              недoпити?!

*

Страх.

Отвсякъде

              смърди на страх.

Страх -

            от война,

                         от глад,

                                    от бедност.

Страх -

            от всичко,

                        от всекиго.

Не, не мога,

                        не искам

                                   да се страхувам.

Ако се изплаша,

            значи се страхувам

                                   от себе си!

*

Камъчета,

            блестящи сълзи

                             на дъното на реката.

Въпроси,

              бляскащи камъчета,

                               дълбоко в душата.

 

 

(Създадено в далечната 1991 г., някъде на юг, в провинциален Сандански )

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Пачова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...