26.07.2008 г., 1:08 ч.

Усещане 

  Поезия » Друга
839 0 5
 

Кристалчета спомени,

               завъртяни в овехтял калейдоскоп.

Бързо променящи се фигури...

                 Коя от тях е най-истинската, най-моята...

 

*

Аз съм

            празната чаша,

забравена

            върху масата.

Няколко капки

            все още блестят.

От какво са,

                 и от кого

                              недoпити?!

*

Страх.

Отвсякъде

              смърди на страх.

Страх -

            от война,

                         от глад,

                                    от бедност.

Страх -

            от всичко,

                        от всекиго.

Не, не мога,

                        не искам

                                   да се страхувам.

Ако се изплаша,

            значи се страхувам

                                   от себе си!

*

Камъчета,

            блестящи сълзи

                             на дъното на реката.

Въпроси,

              бляскащи камъчета,

                               дълбоко в душата.

 

 

(Създадено в далечната 1991 г., някъде на юг, в провинциален Сандански )

 

 

© Катя Пачова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??