Усмихвам се от жертвената клада

Поэзия

1.2K 0 3

Усмихвам се, от жертвената клада,

под мене бавно огънят гори,

небето уж е ясно, а пък вятър

разпръсва жупел, прах...пращи.

Едно врабче отсреща на дървото,

се топли от разпръснати искри.

Народ се е събрал да гледа...цъка,

а огънят гори, гори.........

Искрите се превръщат в диаманти,

жаравата във слънчеви лъчи,

народът изумено гледа,

а пък врабчето си седи.

Палачът маската си сваля,

поглежда ме очи в очи,

ръцете си ми той подава

и ме отвежда там встрани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

sinner (Кая)

Е... то няма какво да кажаПоздрави!

2005-01-11T18:03:02+02:00
Lanfear (Емма)

Страхотно е. Браво И пак така познато ми звучи.. Сигурна ли си че не си го публикувала по-рано? Или на друго място. Просто не мога да избягам от усещането, че това и още едно съм ги чела и са ми направили впечатление, ако не е така си е чиста загадка и за мен това усещане Поздрави и успехи!

2005-01-11T15:34:08+02:00
Далия (Далия)

Толкова е силно! Браво, Марги!

2005-01-11T09:36:40+02:00