Усмихвам се от жертвената клада

10 янв. 2005 г., 20:44

Поэзия

974 0 3

Усмихвам се, от жертвената клада,

под мене бавно огънят гори,

небето уж е ясно, а пък вятър

разпръсва жупел, прах...пращи.

Едно врабче отсреща на дървото,

се топли от разпръснати искри.

Народ се е събрал да гледа...цъка,

а огънят гори, гори.........

Искрите се превръщат в диаманти,

жаравата във слънчеви лъчи,

народът изумено гледа,

а пък врабчето си седи.

Палачът маската си сваля,

поглежда ме очи в очи,

ръцете си ми той подава

и ме отвежда там встрани.

sinner (Кая)

2005-01-11T18:03:02+02:00

Е... то няма какво да кажаПоздрави!
Lanfear (Емма)

2005-01-11T15:34:08+02:00

Страхотно е. Браво И пак така познато ми звучи.. Сигурна ли си че не си го публикувала по-рано? Или на друго място. Просто не мога да избягам от усещането, че това и още едно съм ги чела и са ми направили впечатление, ако не е така си е чиста загадка и за мен това усещане Поздрави и успехи!
Далия (Далия)

2005-01-11T09:36:40+02:00

Толкова е силно! Браво, Марги!