margi (Маргаритка Харизанова)
122 282
Jan 10, 2005, 8:44 PM

Усмихвам се от жертвената клада 

  Poetry
973 0 3

 

Усмихвам се, от жертвената клада,

под мене бавно огънят гори,

небето уж е ясно, а пък вятър

разпръсва жупел, прах...пращи.

Едно врабче отсреща на дървото,

се топли от разпръснати искри.

Народ се е събрал да гледа...цъка,

а огънят гори, гори.........

Искрите се превръщат в диаманти,

жаравата във слънчеви лъчи,

народът изумено гледа,

а пък врабчето си седи.

Палачът маската си сваля,

поглежда ме очи в очи,

ръцете си ми той подава

и ме отвежда там встрани.

 

© Маргаритка Харизанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Е... то няма какво да кажаПоздрави!
  • Страхотно е. Браво И пак така познато ми звучи.. Сигурна ли си че не си го публикувала по-рано? Или на друго място. Просто не мога да избягам от усещането, че това и още едно съм ги чела и са ми направили впечатление, ако не е така си е чиста загадка и за мен това усещане Поздрави и успехи!
  • Толкова е силно! Браво, Марги!
Random works
: ??:??