18 дек. 2011 г., 15:58

Усмивка

1.3K 0 0
Тя пази тайната в очите си крие истините в лъжите си и когато повече не мога да понеса  тя ме вкарва в унеса  не правиш друго освен да продължиш макар да знаеш че се мъчиш  Като тесте карти съм в урагана  чудя се де да се дяна  ранява ме всякакси но това ми се харесва някак си  уж всеки път ми втръсва но съм безпомощен когато тя се усмихва  Бих се преборил ако знаех как но като ме рани просто искам пак  Когато е близо до мен  веднага ставам в неин плен Щом ми хвърли поглед един  ставам направо неудържим Като тесте карти съм в урагана  чудя се де да се дяна  ранява ме всякакси  но това ми се харесва някак си  уж всеки път ми втръсва но съм безпомощен когато тя се усмихва 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...