28 янв. 2014 г., 23:08

Усмивка в облаците

Поэзия » Любовная

702 0 4

Където заспало е слънцето голо,
на другият облак ела,
върви все напред и не гледай надолу,
и смело подай ми ръка!

И щом се усмихнеш, денят се усмихва.
Обичам те пак... и преди!
По розово-синия облак утихват
стъпките, боси мечти.

И нощем пробягват по хладния пясък,
прескачат в морето вълни.
И само във тъмното птичият крясък
остава след тях да боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ANONIMNIQ (Георги)

Благодаря за коментарите!
По въпроса с "Обичам те пак... и преди!", умишлено е написано по този начин, знам, че звучи малко нелогично, но това е идеята и така ми харесва звученето му. А смисълът е "Обичах те преди, обичам те и сега... отново". Стихотворението е старо, писал съм го преди 6 години, и сигурно има своите недостатъци, но реших да вдъхна отново малко живот на някои стари стихове, които не съм публикувал тук.

2014-01-29T16:22:27+02:00
djudjii (Жанет Велкова)

Страхотна ритмика!
Тук - "Обичам те пак... и преди!" ми се струва, че има нужда от някаква поправка, или аз не го разбрах...
Всичко друго ми хареса

2014-01-29T12:25:56+02:00
krchernev (Красимир Чернев)

Прочетох с приятно чувство!
Благодаря!

2014-01-29T10:51:32+02:00
radiola (Рада Димова)

Наистина се усмихнах!

2014-01-28T23:11:52+02:00