28.01.2014 г., 23:08

Усмивка в облаците

705 0 4

Където заспало е слънцето голо,
на другият облак ела,
върви все напред и не гледай надолу,
и смело подай ми ръка!

И щом се усмихнеш, денят се усмихва.
Обичам те пак... и преди!
По розово-синия облак утихват
стъпките, боси мечти.

И нощем пробягват по хладния пясък,
прескачат в морето вълни.
И само във тъмното птичият крясък
остава след тях да боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за коментарите!
    По въпроса с "Обичам те пак... и преди!", умишлено е написано по този начин, знам, че звучи малко нелогично, но това е идеята и така ми харесва звученето му. А смисълът е "Обичах те преди, обичам те и сега... отново". Стихотворението е старо, писал съм го преди 6 години, и сигурно има своите недостатъци, но реших да вдъхна отново малко живот на някои стари стихове, които не съм публикувал тук.
  • Страхотна ритмика!
    Тук - "Обичам те пак... и преди!" ми се струва, че има нужда от някаква поправка, или аз не го разбрах...
    Всичко друго ми хареса
  • Прочетох с приятно чувство!
    Благодаря!
  • Наистина се усмихнах!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...