28.01.2014 г., 23:08 ч.
Усмивка в облаците
Където заспало е слънцето голо,
на другият облак ела,
върви все напред и не гледай надолу,
и смело подай ми ръка!
И щом се усмихнеш, денят се усмихва.
Обичам те пак... и преди!
По розово-синия облак утихват
стъпките, боси мечти.
И нощем пробягват по хладния пясък,
прескачат в морето вълни.
И само във тъмното птичият крясък
остава след тях да боли.
© Георги Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Страхотна ритмика!
Тук - "Обичам те пак... и преди!" ми се струва, че има нужда от някаква поправка, или аз не го разбрах...
Всичко друго ми хареса
-
Прочетох с приятно чувство!
Благодаря! -
Наистина се усмихнах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
По въпроса с "Обичам те пак... и преди!", умишлено е написано по този начин, знам, че звучи малко нелогично, но това е идеята и така ми харесва звученето му. А смисълът е "Обичах те преди, обичам те и сега... отново". Стихотворението е старо, писал съм го преди 6 години, и сигурно има своите недостатъци, но реших да вдъхна отново малко живот на някои стари стихове, които не съм публикувал тук.