Усмивката на моята душа

16 апр. 2013 г., 22:55

Поэзия » Другая

1854 1 2

Искам да напиша нещо весело,

да подаря усмивка на света.

Но тук Ви казвам, не е лесно

да пишеш с болка на душа.

Да изрисувам с думи аз желая

щастието в чиста светлина.

Но как да оцветя живота в пъстри тонове

със четка потопена в на сърцето черно-бялата боя?

А болката да изразя в куплети

ми се отдава най-добре във този миг.

Тя вдъхновява скритите във мен поети,

душата ми разтваря се във стих.

Така аз вместо за любов и радост,

за моето изгнание творя.

Да се усмихне някой слабо аз очаквам,

по-скоро да пролее някоя сълза.

Простете ми, не Ви дарявам с щастие,

а вместо туй със мрачна светлина.

Но утре облаците пак ще се разсеят

и със усмивка пак аз ще Ви озаря.

С усмивката на моята душа!

Н. Д.

Март/Април 2013

Пловдив/Кьолн

nadista (Надя Даскалова)

2013-07-10T12:34:39+03:00

Благодаря много! В момента наистина имам нужда от много усмивки
valqka (Валентин Василев)

2013-07-02T10:12:05+03:00

Усмихвам ти се силно, нека да се усмихне и твоята душа!