Усмивката на моята душа
Искам да напиша нещо весело,
да подаря усмивка на света.
Но тук Ви казвам, не е лесно
да пишеш с болка на душа.
Да изрисувам с думи аз желая
щастието в чиста светлина.
Но как да оцветя живота в пъстри тонове
със четка потопена в на сърцето черно-бялата боя?
А болката да изразя в куплети
ми се отдава най-добре във този миг.
Тя вдъхновява скритите във мен поети,
душата ми разтваря се във стих.
Така аз вместо за любов и радост,
за моето изгнание творя.
Да се усмихне някой слабо аз очаквам,
по-скоро да пролее някоя сълза.
Простете ми, не Ви дарявам с щастие,
а вместо туй със мрачна светлина.
Но утре облаците пак ще се разсеят
и със усмивка пак аз ще Ви озаря.
С усмивката на моята душа!
Н. Д.
Март/Април 2013
Пловдив/Кьолн
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Даскалова Всички права запазени
