15 дек. 2007 г., 23:23

Успех сред слепи

1.1K 0 10
Превъзмогнал обиди, униженя и злоба
аз вървя бавно по неравния си път.
Потъвах в блато, за малко бях и в гроба,
но не успях да открия спокойния кът.


Усмихвах се на всички, за да спрат да ме хулят,
насила се мъчих да бъда учтив.
Те не разбраха какъв приятел губят,
а аз губех точки от своя актив.

Не станах заради суетата на други.
Аз заради себе си изправих се сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво!Страхотно е!Много ми хареса!!!
  • Браво!Страхотно е!Много ми хареса!!!

  • Не станах заради суетата на други.
    Аз заради себе си изправих се сам.


    Много сила трябва затова, много! Просто ти се възхищавам!
  • По-някога...

    Понякога живота те хвърля
    и ти променяш мигом посоката
    надолу по стръмната урва,
    за да полетиш пак към високото.

    Понякога живота те грабва,
    захвърля те грубо на бездната в тропота,
    за да разбереш,че няма "Аз трябва!..." -
    върви по Пътя и всичко идва безропотно.

  • Браво!!!
    прекрасен стих, с обич.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...