Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
15 июл. 2008 г., 09:41

Утеха 

  Поэзия » Другая
757 1 20
ОставИ ме! И така ми е добре.
Имам още дъждове да укротявам.
Дишам синьо... Уморените коне
от пребродени пространства ослепяват.

А пред мен са семената на деня
като жилави надежди посадени.
Ще си впият зажаднелите стебла
в полегатото, изплъзващо се време...

Ще го смучат, ще го жилят... Ще боли
пресушеното до сбръчкване Начало.
Там ме няма. Аз се раждам от Преди,
но е ново разграфеното ми тяло.

Затова ще те забравя. Всеки ден
с шепа малки семена ми се раздава.
Аз съм бъдеща! А миналата в мен
е пребродена. И бавно ослепява...

© Ружа Матеева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??