Kalatea (Ружа Матеева)
55 500
15.07.2008 г., 9:41 ч.

Утеха 

  Поезия » Друга
769 1 20
ОставИ ме! И така ми е добре.
Имам още дъждове да укротявам.
Дишам синьо... Уморените коне
от пребродени пространства ослепяват.

А пред мен са семената на деня
като жилави надежди посадени.
Ще си впият зажаднелите стебла
в полегатото, изплъзващо се време...

Ще го смучат, ще го жилят... Ще боли
пресушеното до сбръчкване Начало.
Там ме няма. Аз се раждам от Преди,
но е ново разграфеното ми тяло.

Затова ще те забравя. Всеки ден
с шепа малки семена ми се раздава.
Аз съм бъдеща! А миналата в мен
е пребродена. И бавно ослепява...

© Ружа Матеева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??