Утеха
ОставИ ме! И така ми е добре.
Имам още дъждове да укротявам.
Дишам синьо... Уморените коне
от пребродени пространства ослепяват.
А пред мен са семената на деня
като жилави надежди посадени.
Ще си впият зажаднелите стебла
в полегатото, изплъзващо се време...
Ще го смучат, ще го жилят... Ще боли
пресушеното до сбръчкване Начало.
Там ме няма. Аз се раждам от Преди,
но е ново разграфеното ми тяло.
Затова ще те забравя. Всеки ден
с шепа малки семена ми се раздава.
Аз съм бъдеща! А миналата в мен
е пребродена. И бавно ослепява...
Имам още дъждове да укротявам.
Дишам синьо... Уморените коне
от пребродени пространства ослепяват.
А пред мен са семената на деня
като жилави надежди посадени.
Ще си впият зажаднелите стебла
в полегатото, изплъзващо се време...
Ще го смучат, ще го жилят... Ще боли
пресушеното до сбръчкване Начало.
Там ме няма. Аз се раждам от Преди,
но е ново разграфеното ми тяло.
Затова ще те забравя. Всеки ден
с шепа малки семена ми се раздава.
Аз съм бъдеща! А миналата в мен
е пребродена. И бавно ослепява...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ружа Матеева Всички права запазени
