Утеха

Зовът ми полита с надежда,

небето отваря се днес.

Две очи отгоре поглеждат,

но не достигат сякаш до мен.

Отеква зовът ми, и не достига,

с ранени криле, как да летя.

Разпервам ги, за да те стигна,

останала тук сама се топя.

Протегни се за мен, помогни

няма живот, само безсилие.

Душата ми безутешна,

дари я със примирие.