Утеха
658
0
0
Зовът ми полита с надежда,
небето отваря се днес.
Две очи отгоре поглеждат,
но не достигат сякаш до мен.
Отеква зовът ми, и не достига,
с ранени криле, как да летя.
Разпервам ги, за да те стигна,
останала тук сама се топя.
Протегни се за мен, помогни
няма живот, само безсилие.
Душата ми безутешна,
дари я със примирие.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Все права защищены
