Утеха
656
0
0
Зовът ми полита с надежда,
небето отваря се днес.
Две очи отгоре поглеждат,
но не достигат сякаш до мен.
Отеква зовът ми, и не достига,
с ранени криле, как да летя.
Разпервам ги, за да те стигна,
останала тук сама се топя.
Протегни се за мен, помогни
няма живот, само безсилие.
Душата ми безутешна,
дари я със примирие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени
