25 июл. 2010 г., 11:59
Утеха
Пак цветно боли с тази болка позната -
когато валят пръски прашна дъга.
И чувствам как лази към мене тъга,
... с години таена така,
както сенки се крият във мрака.
Пак в локва се стелят звездите,
постлани по мокър паваж.
Пътеката гладно поглъща следите...
... и в този пейзаж
намирам утехата в жарък мираж.
когато валят пръски прашна дъга.
И чувствам как лази към мене тъга,
... с години таена така,
както сенки се крият във мрака.
Пак в локва се стелят звездите,
постлани по мокър паваж.
Пътеката гладно поглъща следите...
... и в този пейзаж
намирам утехата в жарък мираж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Александра Борисова Все права защищены
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
