25 июл. 2010 г., 11:59

Утеха 

  Поэзия » Философская
964 0 1

Пак цветно боли с тази болка позната -

когато валят пръски прашна дъга.

И чувствам как лази към мене тъга,

 ... с години таена така,

както сенки се крият във мрака.

 

Пак в локва се стелят звездите,

постлани по мокър паваж.

Пътеката гладно  поглъща следите...

 ... и в този  пейзаж

намирам утехата в жарък мираж.

© Александра Борисова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??