Jul 25, 2010, 11:59 AM

Утеха 

  Poetry » Phylosophy
1040 0 1
Пак цветно боли с тази болка позната -
когато валят пръски прашна дъга.
И чувствам как лази към мене тъга,
... с години таена така,
както сенки се крият във мрака.
Пак в локва се стелят звездите,
постлани по мокър паваж.
Пътеката гладно поглъща следите...
... и в този пейзаж
намирам утехата в жарък мираж.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Борисова All rights reserved.

Random works
: ??:??