Jul 25, 2010, 11:59 AM

Утеха

1.2K 0 1

Пак цветно боли с тази болка позната -

когато валят пръски прашна дъга.

И чувствам как лази към мене тъга,

 ... с години таена така,

както сенки се крият във мрака.

 

Пак в локва се стелят звездите,

постлани по мокър паваж.

Пътеката гладно  поглъща следите...

 ... и в този  пейзаж

намирам утехата в жарък мираж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...