Утре
Сега ме прегръщаш
с ръце от коприна,
покриваш ме с ласки до изгубване цяла,
със влюбен поглед ме завиваш,
а аз треперя от страстта ти онемяла.
Сега откривам във очите ти закрила,
най-милите думи на света ми шептиш,
а във душата ти трепти страстта погубваща
и дива,
готова двама ни да разруши...
Сега си мил и нежен чак до болка,
но въпреки това не съм щастлива,
аз виждала съм и преди във тебе този огън,
на сутринта сменен с горчиво безразличие.
Сега ми обещаваш рая,
рисуваш само с поглед бъдеще прекрасно,
ковеш със думи наши светове,
а аз така горчиво, до полуда те познавам
и пръска се в гърдите ми сърцето...
А утре, знам, ще ме погледнеш,
но с онзи хладен поглед,
ах, така го мразя!
И ни искра, ни пламък във очите
от снощния пожар не ще остане.
Сега сме истински, преплетени души,
а може би от всякога сме по-фалшиви...
Но без значение е...
утре споменът от днес ще ми тежи,
но утре е така далеч от нас, нали?
Накарай ме да чувствам, че съм жива!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Все права защищены
