27 мар. 2013 г., 11:27

Утрешният ден!

925 0 1

Какво разбра от тоз живот,
та ти си бил на осемнайсет!
Нима си сляп за своя скъп
приятел, който днес ще плаче?

Знам, трудно сигурно за теб
било е болка да изпитваш,
но всички имаме сърца
и в някое от тях изпъкваш.

Защо забрави майка си,
която днес почерни, смаза,
сложил печат със своя гроб,
света направи ù омразен.

Кой право даде ти на теб
за глупост някаква да плачеш,
кога баща за твоя хляб,
по цял ден на гърба си влачи?

Виж днес тез сестрински сълзи,
как падат из ведро във мрака,
където днес във гроба, теб,
полагат те, а той те чака!

Какво би станало ако...
на утрото бе ти свидетел...?
Не знаеш и така ще е...!
След днес ще бъдеш само пепел!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...