Какво разбра от тоз живот,
та ти си бил на осемнайсет!
Нима си сляп за своя скъп
приятел, който днес ще плаче?

Знам, трудно сигурно за теб
било е болка да изпитваш,
но всички имаме сърца
и в някое от тях изпъкваш.

Защо забрави майка си,
която днес почерни, смаза,
сложил печат със своя гроб,
света направи ù омразен.

Кой право даде ти на теб
за глупост някаква да плачеш,
кога баща за твоя хляб,
по цял ден на гърба си влачи?

Виж днес тез сестрински сълзи,
как падат из ведро във мрака,
където днес във гроба, теб,
полагат те, а той те чака!

Какво би станало ако...
на утрото бе ти свидетел...?
Не знаеш и така ще е...!
След днес ще бъдеш само пепел!