Преди да станат всички от леглото,

 аз в тъмното към спирката вървя.

Отивам да се трудя аз, защото

 със пенсията към банкрут вървя.

Оглеждам най-критично махалата,

не винаги се виждат светлини.

Затулвам си прозявките с ръката

и си мечтая за почивни дни...

Но няма как, аз трябва да работя,

макар че съм брадат пенсионер.

На безпаричието си аз се кикотя!

И му измервам гадния размер.

По тази улица съм неизменно...

И гоня само този автобус.

Бездомни песове край мен по сменно

се чудят дали съм добър на вкус!

Край поликлиниката има будка,

чрез нея аз се свързвах с този свят,

а вестникарят, тоя, где се тутка,

бе дядка и не беше млад!

Но вече месец край будката е тъмно,

 във нея няма признак на живот...

 Заключена е, дори като съмне,

 и стъпки покрай нея не кънтят.

Не знам къде изчезна вестникарят?

Дали е спрял той земния си път.

Пред Господа навярно отговаря,

докато нейде да го настанят...

 22.01.2008г.София