12.07.2012 г., 10:20 ч.

Утрин 

  Поезия » Гражданска
437 0 1

               

Преди да станат всички от леглото,

 аз в тъмното към спирката вървя.

Отивам да се трудя аз, защото

 със пенсията към банкрут вървя.


Оглеждам най-критично махалата,

не винаги се виждат светлини.

Затулвам си прозявките с ръката

и си мечтая за почивни дни...


Но няма как, аз трябва да работя,

макар че съм брадат пенсионер.

На безпаричието си аз се кикотя!

И му измервам гадния размер.


По тази улица съм неизменно...

И гоня само този автобус.

Бездомни песове край мен по сменно

се чудят дали съм добър на вкус!


Край поликлиниката има будка,

чрез нея аз се свързвах с този свят,

а вестникарят, тоя, где се тутка,

бе дядка и не беше млад!


Но вече месец край будката е тъмно,

 във нея няма признак на живот...

 Заключена е, дори като съмне,

 и стъпки покрай нея не кънтят.


Не знам къде изчезна вестникарят?

Дали е спрял той земния си път.

Пред Господа навярно отговаря,

докато нейде да го настанят...

 

 22.01.2008г.София

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разбира се, че съм вложил,няколкопластов смисъл,това не е написано, само за да се напише и някой да го забележи.Не искам сам да тълкувам и оценявам написаното... Привет!
Предложения
: ??:??