Утро
Тъмно е още.
Заспали са всички.
Вълните само сънливо припляскват.
Аз ще почакам.
Като малки изглички
побиват ме тръпките хладни на мрака.
Вятър подухва.
Влажен е пясъкът ситен.
Скоро, аз знам, синевата ще блесне.
Мирис на йод.
Ето, звездите усмихнати
топят се - мънички капки небесни.
Небето просветва.
Лъчите подават се тихо -
предвестници на негово царско величество.
Слънцето идва.
Изгряват с надежда
светлините топли, меки, обичащи.
Дишам дълбоко.
Усмихнат запявам рефрен,
облива ме бавно сила магическа.
Плавно политам -
как лек съм, обгърнат в сатен,
как целува ме нежно зората лъчиста.
Заспали са всички.
Вълните само сънливо припляскват.
Аз ще почакам.
Като малки изглички
побиват ме тръпките хладни на мрака.
Вятър подухва.
Влажен е пясъкът ситен.
Скоро, аз знам, синевата ще блесне.
Мирис на йод.
Ето, звездите усмихнати
топят се - мънички капки небесни.
Небето просветва.
Лъчите подават се тихо -
предвестници на негово царско величество.
Слънцето идва.
Изгряват с надежда
светлините топли, меки, обичащи.
Дишам дълбоко.
Усмихнат запявам рефрен,
облива ме бавно сила магическа.
Плавно политам -
как лек съм, обгърнат в сатен,
как целува ме нежно зората лъчиста.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Стойнов Все права защищены
