Caligula (Васил Стойнов)
16 5
21 мая 2008 г., 08:10

Утро 

  Поэзия
721 0 4
Тъмно е още.
Заспали са всички.
Вълните само сънливо припляскват.
Аз ще почакам.
Като малки изглички
побиват ме тръпките хладни на мрака.

Вятър подухва.
Влажен е пясъкът ситен.
Скоро, аз знам, синевата ще блесне.
Мирис на йод.
Ето, звездите усмихнати
топят се - мънички капки небесни.

Небето просветва.
Лъчите подават се тихо -
предвестници на негово царско величество.
Слънцето идва.
Изгряват с надежда
светлините топли, меки, обичащи.

Дишам дълбоко.
Усмихнат запявам рефрен,
облива ме бавно сила магическа.
Плавно политам -
как лек съм, обгърнат в сатен,
как целува ме нежно зората лъчиста.

© Васил Стойнов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??