Утрото целувам
Аз съм огънче във дните...
Топля твоята душа.
Аз съм стихче в съдбините -
с него аз да те теша.
Мойте думи са мъниста
и на шията - гердан.
Те са песента звъниста
от хорото на мегдан.
Аз съм сянката дебела,
под която да заспиш.
И в съня - любов изпрела,
в утро да се претвориш.
Утрото си ти, нетленна!
Грееш в мене този час.
Морен от нощта блажена,
утрото целувам аз!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
