Аз съм огънче във дните...
Топля твоята душа.
Аз съм стихче в съдбините -
с него аз да те теша.
Мойте думи са мъниста
и на шията - гердан.
Те са песента звъниста
от хорото на мегдан.
Аз съм сянката дебела,
под която да заспиш.
И в съня - любов изпрела,
в утро да се претвориш.
Утрото си ти, нетленна!
Грееш в мене този час.
Морен от нощта блажена,
утрото целувам аз!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
