29 нояб. 2006 г., 00:04

Увереност

1.5K 0 5

Със Любовта във битка сме отдавна!
Но често губя битките си аз!
Прострелян от гореща всеотдайност...
попадам в плен на нежната и власт.
Словестната ми стара карабина,
предателски отново пак мълчи.
Но Тя протяга клонче от маслина,
зелено-като нейните очи!
А пък Животът отстрани се смее
със своя злобен и брониран смях.
И питаме се -как да проумеем
къде играта се превръща в грях?!

Какво от туй-дори да съгрешим,
грехът  ще бъде миг неповторим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...