29 нояб. 2006 г., 00:04

Увереност

1.5K 0 5

Със Любовта във битка сме отдавна!
Но често губя битките си аз!
Прострелян от гореща всеотдайност...
попадам в плен на нежната и власт.
Словестната ми стара карабина,
предателски отново пак мълчи.
Но Тя протяга клонче от маслина,
зелено-като нейните очи!
А пък Животът отстрани се смее
със своя злобен и брониран смях.
И питаме се -как да проумеем
къде играта се превръща в грях?!

Какво от туй-дори да съгрешим,
грехът  ще бъде миг неповторим!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...