29 nov 2006, 0:04

Увереност

  Poesía
1.5K 0 5

Със Любовта във битка сме отдавна!
Но често губя битките си аз!
Прострелян от гореща всеотдайност...
попадам в плен на нежната и власт.
Словестната ми стара карабина,
предателски отново пак мълчи.
Но Тя протяга клонче от маслина,
зелено-като нейните очи!
А пък Животът отстрани се смее
със своя злобен и брониран смях.
И питаме се -как да проумеем
къде играта се превръща в грях?!

Какво от туй-дори да съгрешим,
грехът  ще бъде миг неповторим!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Филипов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...