Уви
Уви…
Във виното е истината, казваш, драги...
Уви, не мога с тебе да се съглася...
Горчилката на виното е несравнима
с пиянството, отдадено на самота...
Но дай водка, не се стягай.
Искам да удавя своята тъга...
Аз зная, че изпитвам слабост
към сладката, добра лъжа...
Която ти изричаш леко, друже,
а вадиш корена на любовта...
Болезнено и рязко, признавам те,
ти си... несравним в жестокостта...
Изстиваш, струва ми се, някак си...
Но пий до дъно, ще получиш топлина...
Отдавна се отказах от опитите да се сгрея
на огъня на твоята безмерна студенина...
Пий вино, друже, помага ти
да забравиш поредната лъжа...
Уви, до болка помня още думите,
проболи ме до болка с тъга.
За себе си... да плача, ще откажа...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Минева Все права защищены
