Уви
Уви…
Във виното е истината, казваш, драги...
Уви, не мога с тебе да се съглася...
Горчилката на виното е несравнима
с пиянството, отдадено на самота...
Но дай водка, не се стягай.
Искам да удавя своята тъга...
Аз зная, че изпитвам слабост
към сладката, добра лъжа...
Която ти изричаш леко, друже,
а вадиш корена на любовта...
Болезнено и рязко, признавам те,
ти си... несравним в жестокостта...
Изстиваш, струва ми се, някак си...
Но пий до дъно, ще получиш топлина...
Отдавна се отказах от опитите да се сгрея
на огъня на твоята безмерна студенина...
Пий вино, друже, помага ти
да забравиш поредната лъжа...
Уви, до болка помня още думите,
проболи ме до болка с тъга.
За себе си... да плача, ще откажа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Минева Всички права запазени
