Увлечени
Увлечени
Днес отново те видях -
беше като слънчев лъч в зимен ден -
и даже май че онемях,
гледах през прозореца си замъглен.
Ти беше толкова реален,
че пръст да бях подала, щях да те докосна
и избягам от света банален,
в който с дни живея вече доста.
Походката ти излъчваше напереност,
но аз така си я обичам.
И зная аз, господин самоувереност,
че адски много те привличам!
Ти може би не ще признаеш,
но аз забелязвам как се взираш в мен.
И колкото да се стараеш,
не ще прикриеш погледа си пристрастен.
И няма да сгреша, ако ти кажа,
че и ти ме омагьоса с този твоя чар.
Не след много време се оказа,
че на сърцето някак ти стана господар!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Няма значение Все права защищены
