Увлечени
Увлечени
Днес отново те видях -
беше като слънчев лъч в зимен ден -
и даже май че онемях,
гледах през прозореца си замъглен.
Ти беше толкова реален,
че пръст да бях подала, щях да те докосна
и избягам от света банален,
в който с дни живея вече доста.
Походката ти излъчваше напереност,
но аз така си я обичам.
И зная аз, господин самоувереност,
че адски много те привличам!
Ти може би не ще признаеш,
но аз забелязвам как се взираш в мен.
И колкото да се стараеш,
не ще прикриеш погледа си пристрастен.
И няма да сгреша, ако ти кажа,
че и ти ме омагьоса с този твоя чар.
Не след много време се оказа,
че на сърцето някак ти стана господар!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Няма значение Всички права запазени
