17 авг. 2005 г., 20:40

В БЕЗКРАЙНАТА ШИР

1.2K 0 1

В безкрайната шир тела зачервени се пръкват.
Със страсти неземни пристигат на дяволски пир.
Обноски суетни. Фатално крака се промъкват
и сяда изящно на трона човекът - вампир.

Отгоре оглежда. Редиците пъстри напират
да видят и чуят от всичко най-подлия глас.
Мухите бръмчат. Гостите още пристигат.
Над глъчката мнимо ноща е отворила паст.

Събраните млъкват. Ето започва урока.
По масите кукли поднасят горчивия мед.
Езици примляскват, продали души като стока.
Последният мисли да почне първи по ред.

И ето нагоре кристална ръка се надига.
Облизани устни издават подканващо звук.
Безкраят започва. Всеки корема повдига.
И тихо ще зъзне човек озове ли се тук.

Марин Лазаров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...