17 авг. 2005 г., 20:40

В БЕЗКРАЙНАТА ШИР

1.2K 0 1

В безкрайната шир тела зачервени се пръкват.
Със страсти неземни пристигат на дяволски пир.
Обноски суетни. Фатално крака се промъкват
и сяда изящно на трона човекът - вампир.

Отгоре оглежда. Редиците пъстри напират
да видят и чуят от всичко най-подлия глас.
Мухите бръмчат. Гостите още пристигат.
Над глъчката мнимо ноща е отворила паст.

Събраните млъкват. Ето започва урока.
По масите кукли поднасят горчивия мед.
Езици примляскват, продали души като стока.
Последният мисли да почне първи по ред.

И ето нагоре кристална ръка се надига.
Облизани устни издават подканващо звук.
Безкраят започва. Всеки корема повдига.
И тихо ще зъзне човек озове ли се тук.

Марин Лазаров

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...