17.08.2005 г., 20:40

В БЕЗКРАЙНАТА ШИР

1.2K 0 1

В безкрайната шир тела зачервени се пръкват.
Със страсти неземни пристигат на дяволски пир.
Обноски суетни. Фатално крака се промъкват
и сяда изящно на трона човекът - вампир.

Отгоре оглежда. Редиците пъстри напират
да видят и чуят от всичко най-подлия глас.
Мухите бръмчат. Гостите още пристигат.
Над глъчката мнимо ноща е отворила паст.

Събраните млъкват. Ето започва урока.
По масите кукли поднасят горчивия мед.
Езици примляскват, продали души като стока.
Последният мисли да почне първи по ред.

И ето нагоре кристална ръка се надига.
Облизани устни издават подканващо звук.
Безкраят започва. Всеки корема повдига.
И тихо ще зъзне човек озове ли се тук.

Марин Лазаров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...