Мигът
Повика ме и аз оттук те чух.
(Привличаш ме почти неустоимо.)
Дойдох. И близък си ми, и си чужд –
(не зная даже малкото ти име).
Неловко е. И думите мълчат.
Но ти си мъж. Разчупвай тишината.
И с поглед начертай пред мене път -
аз искам да достигна до душата ти.
А после ме изпий - с очи и с дъх.
От крехката си младост ще ти влея.
И там, на нашия Голготин връх,
ще знам коя съм. И защо живея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
