В болката се раждат стиховете
В болката се раждат стиховете
Изстрадала съм всяка своя дума,
не съм се жалвала, не съм се примирила.
Оставам себе си, не искам да съм друга,
да бъда силна – затова съм се родила.
Открих, че много малко струва
болката в душите ни, отвътре.
Един пристига, друг пък се сбогува,
а времето едва-едва се тътри.
Избрах да бъда силна и сурова
(добрата същност хората я газят),
престанах да съм мила и угодна
(които искат, нека да ме мразят!).
Утехата открих я във перото,
то не ме предава и презира.
Когато пиша, вярвам във доброто
и смисъла тогава го разбирам.
И ако трябва днеска да избирам
дали да възкреся добрата в мене,
тогава ще ви кажа: "Забравете!",
добрата в мене страда дълго време...
А в болката се раждат стиховете!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Красимирова Все права защищены
