5 авг. 2006 г., 00:24

В бурите

719 0 4
На И и сие...

Очите ми поискаха да избодат,
но спънаха се в непреклонен дух.
И... вежди ми изписаха да бдят
и да ме пазят от охулване и студ.

Какво, че те ме управляваха,
изглеждаха ми много мощни,
какво, че правото ми задушаваха,
телата бяха им и са от КОСТИ,

свикнали да се огъват и омекват
пред силното и властното началство,
когато думите им тъпо секват,
за да изригне яростно нахалство.

Дивете се! Аз няма да се дам,
макар, че ви се иска да ме няма.
Тук, в България ще си стоя и знам,
че утре идвам със развято знаме!


...що съм лудо - лудовало на младите години...

20.06.2002г. - 19.03.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...