Не е вярно, че всеки сезон изживян,
помахал за сбогом, безследно угасва
и онзи хлапак – нявга дързък, засмян,
трезв, помъдрял – безнадеждно пораства.
Есента ми богатата маса нарежда;
трупа доволна блюдата отбрани.
Топла, искряща – отпива с надежда
коняка златист, отлежавал в гръдта ми.
Днес гости посрещнах – Пролет и Лято;
Напуснали крехкото, будно изгнание,
дойдоха желани, копнежни, когато
жена мълчаливо с очи ги покани... ...