14 февр. 2019 г., 13:44

В друг живот, реалност и вселена

706 1 2

Може би във някой друг живот

и може би във друго измерение

орисани сме да сме заедно от Бог-

един за друг да бъдем вдъхновение.

 

А може и да сме се срещали преди

в някое минало превъплъщение...

И това да е причината да се роди

между нас вълшебно, приказно вълнение...

 

Сърцата ни се разпознаха, но уви!

Да сме заедно нещо днес не позволява.

Уж сме близки, сродни две души,

а нещо странно ни раздалечава...

 

И кой си всъщност ти, любими мой?

Уж познавам те, а си оставаш неизвестна!

Въпросът ми не дава миг покой

и лежи пред нас една огромна бездна!

 

Може би във следващ някой живот,

в друга някаква реалност и вселена

ще ни даде Творецът своя благослов

и съдба различна ще ни бъде отредена.

 

Може би...Но дотогава знам,

че има мъничко местенце и за мене,

в сърцето ти, където като в храм,

пазиш спомени от мигове със мене...

12.02.2019г.

Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Antoniya Mihova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...