Може би във някой друг живот

и може би във друго измерение

орисани сме да сме заедно от Бог-

един за друг да бъдем вдъхновение.

А може и да сме се срещали преди

в някое минало превъплъщение...

И това да е причината да се роди

между нас вълшебно, приказно вълнение...

Сърцата ни се разпознаха, но уви!

Да сме заедно нещо днес не позволява.

Уж сме близки, сродни две души,

а нещо странно ни раздалечава...

И кой си всъщност ти, любими мой?

Уж познавам те, а си оставаш неизвестна!

Въпросът ми не дава миг покой

и лежи пред нас една огромна бездна!

Може би във следващ някой живот,

в друга някаква реалност и вселена

ще ни даде Творецът своя благослов

и съдба различна ще ни бъде отредена.

Може би...Но дотогава знам,

че има мъничко местенце и за мене,

в сърцето ти, където като в храм,

пазиш спомени от мигове със мене...

12.02.2019г.

Пловдив