Не зная как попаднала съм в замък,
във замък, но не такъв от камък,
а от облаци или пък гъст розов дим,
които служат и за завеси и килим.
Не ги докоснах, но не беше нужно,
за да почуствам мекостта.
Стъпалата ми потъваха нежно
и изчезваха в прахта.
Вратите бяха стъклени,
сякаш целунати от безцветен скреж.
Дръжките пък снежни -
бели и студени като дъх, леден, свеж. ...