В друго измерение

Не зная как попаднала съм в замък,                     
във замък, но не такъв от камък,                          
а от облаци или пък гъст розов дим,                     
които служат и за завеси и килим.                                   

Не ги докоснах, но не беше нужно,      
за да почуствам мекостта.                    
Стъпалата ми потъваха нежно              
и изчезваха в прахта.                          

Вратите бяха стъклени,                         
сякаш целунати от безцветен скреж.     
Дръжките пък снежни -                         
бели и студени като дъх, леден, свеж.  

Аз натисках ту една,                             
ту към друга се насочвах.                     
Да се опитвам все започвах,                  
но като в някоя бездна                         

не можех да се измъкна.                       
На Черен, Тъмен лорд                           
погледът му изцъкна,                            
щом намери и горд
                               
и величествен изправи                         
туловище пред мен.                             
Глас, смразяващ, той извади                
и тон, заплашителен.                           

Аз на предложението му отказах          
все пак, а той изврещя                        
и се свирепо разкрещя                        
и с един величествен замах                 

накара светлина заслепяваща
да се появи. Тя обля ме
и със сила, пленяваща,
която силно замая ме,

започна грубо да ме дърпа
навътре в пространството.
Тя притежаваше свойството
в друго измерение да праща.

И аз бях там,
а сякаш не бях напускала.
Това "там"
беше всъщност "тук", ала

по някакъв начин по-различно.
Черният лорд съвсем типично
контролираше цялото измерение.
Да ме нарани бе му намерение.

Беше изпратил за целта
дяволски изчадия, прилични
на огромни черни кучета
с очи, изцъклени, червени

като огън, който е изпепелил
нещо красиво и го е изменил
в пепел от угарка на цигара.
Аз опитвах да се върна

обратно чрез силата на волята
и подсъзнанието си и успявах,
но на Черния лорд се натъквах
и случката се повтаряше цялата.