Не зная как попаднала съм в замък,
във замък, но не такъв от камък,
а от облаци или пък гъст розов дим,
които служат и за завеси и килим.
Не ги докоснах, но не беше нужно,
за да почуствам мекостта.
Стъпалата ми потъваха нежно
и изчезваха в прахта.
Вратите бяха стъклени,
сякаш целунати от безцветен скреж.
Дръжките пък снежни -
бели и студени като дъх, леден, свеж.
Аз натисках ту една,
ту към друга се насочвах.
Да се опитвам все започвах,
но като в някоя бездна
не можех да се измъкна.
На Черен, Тъмен лорд
погледът му изцъкна,
щом намери и горд
и величествен изправи
туловище пред мен.
Глас, смразяващ, той извади
и тон, заплашителен.
Аз на предложението му отказах
все пак, а той изврещя
и се свирепо разкрещя
и с един величествен замах
накара светлина заслепяваща
да се появи. Тя обля ме
и със сила, пленяваща,
която силно замая ме,
започна грубо да ме дърпа
навътре в пространството.
Тя притежаваше свойството
в друго измерение да праща.
И аз бях там,
а сякаш не бях напускала.
Това "там"
беше всъщност "тук", ала
по някакъв начин по-различно.
Черният лорд съвсем типично
контролираше цялото измерение.
Да ме нарани бе му намерение.
Беше изпратил за целта
дяволски изчадия, прилични
на огромни черни кучета
с очи, изцъклени, червени
като огън, който е изпепелил
нещо красиво и го е изменил
в пепел от угарка на цигара.
Аз опитвах да се върна
обратно чрез силата на волята
и подсъзнанието си и успявах,
но на Черния лорд се натъквах
и случката се повтаряше цялата.
© Йоанна Todos los derechos reservados