В дръзката пролет на живота
светлината твърде силна е.
Опиянен, ти тръгна с охота
да пресичаш дългите му мостове.
Нарами си торбата с надежди,
напълни си сърцето с мечти,
че нищо лошо не предвиждашe,
на тази възраст кой да те вини?
Но попрекрачил вече в късното лято,
младежът мечтател в теб остаря.
Не малко несрети, когато
житието ти пред прага довя. ...