В дъждовната вечер...
В дъждовната вечер...
на Силвана
По черното пространство на чадъра
забързан дъжд с припряни пръсти чука-
аз мокрото ти рамо съм обгърнал
и толкова уютно ни е тука,
във тоя дом на Любовта бездомна,
под тая наша ветровита стряха
и крачим с теб из вечерта дъждовна,
и като капка галиш ме ти плаха...
Дъждовни мрежи Вятъра изплита
и облаците към нощта подгонва-
целувам те внезапно, ти изхлипа,
но плачеща не искам да те помня...
О, тая младост, с толкоз свежест дъхава
и чара ти на влюбена Богиня,
страстта свенлива дето ме задъхва
и още нещо хубаво без име-
така обичам в теб!..Така обичам!..
...А вечерта на капките с брътвежа
по рамото ми със дъжда се стича
и галиш ме ти, като капка свежа...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
