В дъждовната вечер...
на Силвана
По черното пространство на чадъра
забързан дъжд с припряни пръсти чука-
аз мокрото ти рамо съм обгърнал
и толкова уютно ни е тука,
във тоя дом на Любовта бездомна,
под тая наша ветровита стряха
и крачим с теб из вечерта дъждовна,
и като капка галиш ме ти плаха...
Дъждовни мрежи Вятъра изплита
и облаците към нощта подгонва- ...