Отнесе те в своите дълбини морето,
като паднала от висините, мъртва птица.
Само спомените на брега вълните ще изхвърлят!
А аз все не вярвам, че ти си отиде!
Дълбоко, в морето си погребан,
чайки и гларуси, песен прощална пеят!
Като ласки нежни вълните моето тяло обливат,
но не за теб ми напомнят,
нито целувките твои,
като пясъка горещ, дланите ми пареха.
Трупа на любовта вълните ще изхвърлят на брега.
На дъното си песъчинка,
капка си в морето и белег на сърцето!
Не ще те върне любовта, мъртъв си, любими!
И спомени и болка няма, само прах под пепелта.
Завинаги, пепел си любими!
В най-хубавото лято си отиде ти!
Море от сълзи за тебе изплаках и ето,
то те погълна, то те отнесе!
Де да знаех, че ще те изгубя,
а аз ще трябва да живея!
И все на този бряг ще се завръщам,
безброй вълни ще ме прегръщат.
И топлината, която ме облива, ще е мъничка мечта,
а ти само спомен далечен!
Мен там на дъното ме няма, аз съм на брега!
Изгреви и залези, безброй ще посрещам,
за живот надежда ще е всеки ден,
и всяка светлина - причина!
За теб не свети фара, никой прилив няма да те върне,
само отливите, спомените ще отнасят!
Бе най-смелата мечта, най- смелата любов, ти беше всичко!
Жертва на морето си сега!
Ти сам в морето влезе, без дори да знаеш
колко е тъмно на дъното и колко студено!
Няма начин и аз като теб,
като тежък камък, да потъна безвъзвратно!
Вълните в скалите се разбиват
и за теб всеки спомен поглъщат в безкрая!
Ти си просто мъртво тяло,
в морето, събрало всички мои сълзи!
Погребах те завинаги...
ти завинаги си мъртъв, любими!
© Кристина Илиева Все права защищены